В мен тихо е, скандално тихо
и носят се нюанси на кафе.
А стивата ми бунтуват се и викат
от липсата на нещо да зове.

В мен тихо е, скандално тихо
и непознато е усещането за без звук,
напрегнато и колосално ми е времето,
в което осъзнавам, че те няма тук.

В мен тихо е, скандално тихо
и хапя устни, но до кръв съдирам.
Вълнувам се като цветле пред пролет
и  като дъжд след буря ескалирам.

В мен тихо е, скандално тихо
едва разпознаваем е звукът на пулс.
Ни глас, ни стон, ни вопъл или ехо
да чуеш можеш в този сляп конвулс.

В мен тихо е, скандално тихо
на ноктите трперят пръстите едва,
а някъде в пространството се носи
безкрайна музика от стихващи слова.