Усещам те със кожата си даже -
невидимо присъстваш всеки миг.
Душата ми, скроена на етажи,
се свива, за да не изпусне вик.
Не искам да ме чуеш като стон
или като сълза да ме изтриеш.
За тебе бях омесено тесто
и ти поиска да ме моделираш.
Опита се сърце да ми вградиш,
което да раздава, без да взема...
Затуй до края в мене ще болиш
и тази болка ще роди поема.