Нежност е твоето име. Аз знам -
с тази нежност покоряваш сърцето ми.
Тази нежност е мек огнен плам
и от нея гори аленее лицето ми.

Нежност е твоето име, Любов.
Нежност... от тук до безкрая.
С много нежност е вечният зов.
С тази нежност съвсем ме омая.
И си отворих сърцето до край -
тебе приех без остатък.
Толкоз нежност... а никой не знай
Пътят до нейните извори кратък.
Тях да открия Пътя поех,
стръмни скали изкатерих.
В тихи долини с високи била
търсих те. Не те намерих.
После до мене сама ти се спря.
Дълго ме нежно целува...
Точно тогава накрая разбрах:
Да! Любовта съществува!
Тебе прегърнах. Ръка за ръка
тръгнахме двете нататък.
Там... откъдето нежност изгря
с перлен невиждан тих блясък.
Нежност си ти, нежност съм аз,
нежност сме двете със тебе.
Нежност до нежност - Любов е това.
Дивно разцъфнало цвете.