Остани, Любов, за малко с мене - 
един микрон от вечността вселена.
Нека дишам - в кислороден плен,
в магията на необятност звездна.

Покажи ми, че си приказка красива -
сред грозни - до умиране живях.
В слънчевите поднебесия изстивах.
Постой за миг! Тъй дълго те копнях!

Покриваше ме студ, а исках слънце.
Любов жадувах, а нищеха ме дните.
Светлина копнях, а ослепях от тъмно.
В копнеж изтлях и болка за обичане...

Дори да изгоря от огнения ти пожар -
жигосай във сърцето своя отпечатък.
Бъди в Душата ми небесния олтар -
да те нося в мене - тука... и оттатък!

val - Валентина Цвяткова