Дали е обич, аз не зная
дали пък не е просто грях!?
В теб приятеля ще разпозная,
но твойто, обич е разбрах!
Редиш словата прозаични
и мислиш ме и ден и нощ,
и идват планове, тъй романтични
със цялата си, силна мощ.
Сърцето от любов изгаря,
очите търсят моя лик,
устата името повтаря,
а аз стоя като затворен плик.
Ти искаш тайната да разгадаеш,
в очите мъчиш се да прочетеш
и моите мисли, чувства да узнаеш,
повярвай, няма да ме разбереш!