Търся те! Без смисъл да те \"имам\",
( а и за тебе май е все едно...)
В душата ми вилнеещата зима,
днес резонира с моето легло.

Плаши ме! Не мога да помръдна,
желание има сякаш, но уви...
Леда в гърдите мъката ми върна,
жестоко е да казвам \"Остани\"

Тъжно е! Но мисля, че е редно,
по пътя си от днес да продължиш.
Море съм от емоции - безбрежно,
сега е времето да се спасиш...

Тръгваш ли? Добре! Не ще заплача,
аз знам за тебе ще е по-добре.
На нашата любов ще съм палача,
макар да знам, че няма да умре.

Сега върви! Нагоре и не спирай,
след теб света се срива, но помни,
че истинска любов не си отива,
в сърцето си ме с нежност запази.