Когато си отиде,
когато вече не усещаш нейният парфюм,
когато няма ги сълзите
и мислиш си насън...

за нея и за вашите целувки,
за меката коса дори,
за сладките прегръдки
и глупавите ѝ шеги.

Тогава осъзнаваш колко значи,
човешката ѝ доброта,
красотата на лицето
както и нежната ръка,

която винаги ще те подкрепя,
която винаги ще бди
над щастието ти
и успеха, към който се стремиш.

Тогава осъзнаваш как я няма,
как е някъде далеч сама...
как ще се радваш да я видиш,
макар и в непреодолимата мъгла.