Песен... стон... а често и двете...
Все по странни пътеки вървях...
И маяка престана да свети,
уморена съм... Грохнала, спрях.
Да, да, знам, че отново съм никъде,
къса клечка изтеглих - \"късмет\".
Ще си взема ли най-после изпита,
с три на \"релси\" поне, не със пет?
А живота - учител, отличници
награждава ги даже с медал.
С донкихотовски чувства измислени,
де си тръгнал?Не би оцелял!
Тази слабост - копнежи по залези
и по пукнали ранни зори -
ще напълни ли сметките, избата?
Ще те вози ли в скъпи коли?
Трябва, знам да се сборя със себе си,
да не бъда мечтател - глупак
и навярно не бих взела изпита...
Две на \"релси\" очаква ме пак.
С . Кръстева