Седяхме в бара и пиехме, нормално занимание като за петък вечер. Беше сравнително пълно, когато и рокерите се появиха и седнаха на запазената им маса, в средата.
- Отиде ми бирата – направи физиономия барманът, и тръгна към масата им да ги обслужи.
- Как вървят нещата? – попитах, и надигнах халбата. Май не беше лоша идея да си поръчам още една, преди Kilmister и компания да бяха пресушили запасите.
- Нормално – вдигна рамене Джейсън. – След два дни излизаме на дългите писти.
- Колата наред ли е?
- Мислех да й добавя още нитро.
- Ще ти гръмнат заварките, остави това – поклатих глава, и се загледах след сервитьорката.
- Не ме учи как да поддържам колата си , Майк – рече Джейсън.
- Както искаш – казах и махнах на бармана за нова бира. – А как вървят нещата с нея?
Гледаше на другата страна и се правеше, че не чува, познавах този стил на поведение, опитваше се да игнорира въпроса ми.
- Да не сте се скарали? – попитах по- директно, и той ме прихвана с поглед и ме изгледа лошо.
- Нямаш ли си личен живот, че си вреш носа в моя?
- Грижа ме е за смотания ти задник, тя не веднъж ти го е наритвала. Не се дръж като мухльо.
- Ще гризнеш дървото, Майк – предупреди той, и продължи да зяпа на другата посока.
- Сякаш ти стиска.
Опита се да ме халоса зад врата, но аз бях подготвен и се дръпнах навреме.
- Хей, дами! – Рон се появи с табла празни халби и я стовари пред нас на бара. – По- кротко!
Мина зад бара и се зае да ги мие.
- Толкова ли е зле?
- Не съм казал, че е зле – вече се изнерви той.
Горкичкият идиот, забравяше, че познавах глупавите му тактики за измъкване, и бях наясно какво се криеше зад всяка една от тях. Познавах го по- добре от всеки друг, не можеше да ме заблуди.
- Говорил ли си с нея? – подпитах пак след малко.
Виждах, как му опъвам нервите, но това беше единственият начин да го накарам да говори. Или да ме удари.
- За какво? – изсумтя.
- За пистата, за вас, за Улф, за плановете й... Или мислиш, че се е довлякла тук с теб без да има свои планове?
Едва ли рекламата за чили снакс беше толкова интересна, но той не отлепяше очи от телевизора вдясно от бара. Дали пък си мислеше, че тя няма да го включи в плановете си?
- Кажи нещо, мен – побутнах го, и с това прекрачих границата.
- Какво да кажа? – изрепчи ми се той. – Че нещата са наред? Е не, не са!
Трясна с халбата по бара и пак се загледа в телевизора, сега рекламираха някаква поставка за кухня.
- С нея, ли?
Не отговори, значи беше с Алисън.
- Няма да се разделите, нали?
След още малко цупене той завъртя халбата на дъното й и разплиска бирата по стените.
- Не знам – измуча.
- Какво трябва да значи това? – смръщих се.
- Не знам... – започна и спря по средата. Направи неопределен жест, после пак завъртя халбата, и този път бирата изплиска по плота на бара. – Не знам какво иска тя.
Щях да го попитам защо умният му мозък не се е сетил да я попита, но изражението му ме спря.
- А ти какво искаш?
Ръката му, свита около дръжката на бирената халба се отпусна, сведе глава, после ме погледна.
- Да остане.
Разбрах колко сериозен бе проблема, и колко надълбоко се бях заровил.
- Защо не й предложиш? – чух се да питам, и чак аз се изумих от идеята. Той се изсмя с онази саркастична, подигравателна усмивка.
- Не съм по тия работи, Майк, освен това какво ако...
- Ако тя откаже? – довърших.
Не последва коментар. И аз не знаех отговора на този въпрос.