Нощта отчупи парче мокра тишина,
и приседна на ръба на времето.
Сгуши се безвремието, натежало от ласки.
Устни жадни докосват капчици нежност,
ожарени пият страст, много страст.
Душите ни шепнат влюбени усещания,
вричат се, притихнали в обич.
Нощта, изплакана в сълза,
влюбена капчица разкош,
онемяла от обичане рисува стих,
дъждостишие целунато с любов.
Мелодия издишана в саксофон и китара
с пръсти топли, докоснали ласкавата нощ.
Догарят съчките в огнището, догаря нощта...
Това обичане свършване няма...
Няма свършване, то е завинаги.
© Ванко Николов (Starkmaster®vn)