Луната се хили огромна,
а мойта особа толкова скромна
се чуди къде да се свре
и как стотинка да цепи на две.
Стомахът пак ме присви.
Явно отидоха сън и мечти!
Слънце оферти не дава.
Вятър косите жестоко развява
и пепел без милост
в очите ми хвърля тогава.
Ега ти живота!
На какво човек се надява?
В тая луда разгара
да живее или да се продава?
Май ще газя вече в просото и лука,
нищо че отдавна рицари няма
и вятърни мелници тука...

Рая Вид