Реших се

да рисувам

Любовта.

Едно платно

поело дълго хиляди

мълчания...

Рисувах тайно-

късно

през нощта,

и спирах

щом слънцето

надничаше към

моите страдания...

Захвърлил после

четките,

палитра и бои‘

оставах сам,

не-вярвайки, че помня

чертите и‘ - там

нейде - в моите

мечтания...

Б.Калинов – Странник

27.09.2013г.

Пловдив