Тази нощ те сънувах, мечта -
позабравена, вехта, изгубена.
И защо навести ме в съня?
Да предадох, те май си учудена?
И защо ме преследваш, мечта
и шептиш ми за приказни залези?
...а в очите ми трепка сълза...
Що за орис? Съдба?Наказание?
Да успявам понякога - шанс
и забравям стремеж, идеали,
но връхлитат отново в съня
и корят ме, че съм ги предала.
А илюзия май е това,
че растем, ден след ден се променяме.
Щом пред взора изникне дъга,
пак по детски затрогнати гледаме.
И когато през тъмната нощ,
ни споходят мечти изоставени,
нещо трепва дълбоко във нас
и припомня защо сме създадени.
С.Кръстева