Измислям те - без капка колебание.

И после те пропускам. Мимоходом.

След всичкото измислено старание -

да ме изгаряш в адския си огън.

Разсипвам те - без грам вина.

И след това си брънка... от живота ми.

След цялото несмислено мълчание -

скъсих веригата. И я притегнах. Косо.

Събирам те - без капка свян.

А в дланите ми - ти си черна точица.

След твоята безумна суета...

Аз днес не разполагам... със живота си...