Днес затварям прозореца,

подпряла дъжда с колене.

И завиждам на стареца,

дъгата крепящ с рамене.

Вяло флиртувам с вятъра,

давам сълзи на птиците.

Взимам билет за театъра,

свил на точка зениците.

На вересия обаче

нищо не дава светът.

Лятото, вървейки, плаче

по голия есенен път.