Днес затварям прозореца,
подпряла дъжда с колене.
И завиждам на стареца,
дъгата крепящ с рамене.
Вяло флиртувам с вятъра,
давам сълзи на птиците.
Взимам билет за театъра,
свил на точка зениците.
На вересия обаче
нищо не дава светът.
Лятото, вървейки, плаче
по голия есенен път.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me