смея се
преливам
и плача
под онзи крив мост
галя коленете си
бели бели и неподвижни
тичат с конете, онези белите
красив е ъгълът в който спрях
над кривото небе ли спях
и от там крадем ли спомени?
когато за последно
плътта разхожда се
с мен, а теб дори те нямаше
ти вожде на всичките ми
спомени
тази вечер казината
рулетките и крупиетата
стриптийз баровете
и продавачите на алкохол
не спяха
изморени от бдене и от
крещене продължиха да крещят
като топове гърмяха
и се надбягваха с бързината на нощта
аз цяла вечер под моста
ти цяла вечер там където
те обичам в бавните места
като неподвижно топче
спящо на двадесет и три
в червената област на тира
заобиколено от неприятели, от
бедност и от всичко по два пъти
и дори не се въртях около коленете ти
като облаците дето се въртят в лицето ти
да се завъртим? ала времето
по-бързо от рулетка ни изхвърли
в двадесет и три
и после някой ни вдигна и ни раздели
и няма къде да се скрием
и няма къде да избягаме
хотелите са мръсни
и кината са затворени
затворите забравени
и всички улици празни
празни и нарязани
и на къде и на къде?
в разказите на Херман Хесе?
Сидхарта ще се произнесе
и аз младият Буда ще слушам
ученик на думите и свещеник на чувствата
и кой ще те изнесе
от моето сърце, от моите колене?
после дълго време вървя
пресичам улици и ги режа
и ме режат повече
и дишам под пътните знаци
с кървави пътници
все още броя всичко около в мен
и нулата е моята единица
и ти си моята константа
облизвам си мустаците и се
смея на човешките си недостатъци
гледам регистрационните номера
на тежкотоварни тирове
пътуващи от изгрев до залез
и от Нептун до Плутон
през млечни магистрали
до един тесен параклис
който обира цялото стихотворение
и пак съм беден и пак съм тъжен
продължавам да се моля
без да зная нито една молитва
седейки върху пътен знак
с който чакам теб на стоп
а пейката е тясна за двама
и думите не стигат
и сълзите изтриват
нарисувания счупен мост
и всичките коне който се побраха
в тесния параклис
и всичко е опитомено
и призната е пародията
тези думи не са важни
както казах параклиса
от доста време е закрит
и тези думи са увод
сега Сидхарта е счупен пътен знак
той не е вечен като любовта..
тези думи за увод и сега
полето се пренася
в пощата на нощния
пазач
пазач на разните бижута
диаманти и златни часовници
на празните рафтове
...
после се събуждам и тръгвам
може би за работа
и не се питам
и не съжалявам
за останалите думи
за останалите чувства
че не се запазиха
оо, не се чудя
дори Адам любима вечен не остана