Оглеждам се във капчица смола,
със дъх на лято бора просълзила.
Отпивам от камбанката роса,
обличам се във царевична свила.

Препуснала на облак белогрив,
със вятъра лудувам в небесата.
Крила разперил, албатрос красив
с безгрижие се рее над водата.

Вълните белопенни с шепот тих
безкрайни морски приказки разказват.
А пясъкът от плажния триптих
на лятото следите ми показва.

По стъпките му тръгвам на шега
и по жарта му огнена танцувам.
Косите си завързвам със дъга
и с пръсти синевата му рисувам.

Във дланите съм скрила ален мак
и златото узряло на житата.
Разтварям се във билковия мрак.
На лято синьо аз съм дъщерята.