Изгуби се от погледа ми планината...
И лепкавата влага ме гнети!
Настройвам струните си на душата-
там мъката във мен се настани.

Напълни се небето със олово,
от горе ни притисна с похлупак...
Строши крилата си, крилатото ми слово,
безволието в мен надигна крак!

Броя аз локвите сега в асфалта,
и кривна ли нагазвам бързо  в кал...
Мечтая си за оня Юг след Малта,
за малко Слънце, Царство аз бих дал! 
  30.09.2013г. Драгойново