Съдба ли е, че аз те срещнах,
когато не виждах ясно светлината,
че във душата ти погледнах
и в този миг разкри се синевата?

Съдба ли си или мечта вълшебна,
на моя път ти мъничък кристал?
Към тебе как кажи ми да посегна,
в ръката моя да останеш цял?

Съдба ли си...
не искам вече и да зная,
дали повиках те или ти сам дойде,
защото знам, че ще моля на безкарая
място от себе си да ни даде.