Като белег от рана в мен ще останеш,
дето всяка пролет и есен боли,
при всеки нежен полъх на вятъра,
милувката на слънчеви лъчи.

Ще останеш като белег в моята Душа,
който времето не може да лекува.
Огнено сияние от звездна светлина,
всеки път, щом сърцето самотно студува.

Може друг да влезе в сърцето ми,
друг - със Любов да му се врича.
Но ти - винаги ще бъдеш във него,
като белег ще си - от едно обичане.

val - Валентина Цвяткова