Бавно се разгръща есента,

в нея те изгубих преди време,

сянката на падащи листа

казва толкова повече от думи.


Нещо във сърцата ни горчи,

нещо се протяга да те стигне.

Няма вече пътища, нали?

Всичко ли отрекохме, любими?


Само в някой тих самотен сън

птиците нашепват, че те има -

някъде в полетата навън,

там, където винаги е зима.