Нося си кръста
откакто се помня.
Вече не мога...
Болеше, така разпната
между ада и рая,
а не ме искаха
ни дявола, ни бога
и защо не зная
кървеше много,
когато
възкръсвах отново,
а те сякаш ме молеха
да си сложа още пирони
за повече спомени.
Досега
по пътя ми
толкова истини -
чак ми избодоха
очите неистово,
но нямаше място
никъде
за мойте крила.
Ако захвърля кръста си,
дали ще се хилят
насреща ми ангели,
с подкосени крака?
Или дяволи
ще ми пратят
стари орисници
да ми нашепват
за раждане и за съдба?
Май ще си копая гроба
да заровя корени
от самота
и ще си лепна
кръста отгоре сама
с надписа:
\"Тъй живя, както умря!\"
Рая Вид