Как да забравя любовта, когато
е като нежен освежаващ дъжд...
Като горещо във гърдите лято,
като копнежност в погледа на мъж.

Като прекрасна мъничка светулка,
с надежда осветила твойте дни...
Магичен звук на влюбена цигулка,
една вселена скрита в две очи.

Един всемир вещаещ земно щастие
отдаденост на всичките нива...
Дар Божии, навярно и проклятие,
безкрайно чиста мъничка сълза.

Не знам какво е, но го искам, Господи,
За мен е всичко - въздух и вода...
Спасителните в моя хаос острови,
в гърдите глътка въздух - свобода!