Времето летеше над тихия град,

светлини от сградите нейде се подаваха.

Тихо се сипеше студения град,

топли прегръдки навеки се раздаваха.

 

Обаче под моста в центъра,

лежеше свит мъж – бездомник .

Обгръщаше го със студените с ръце вятъра,

срещу съдбата жестока се оказа бунтовник.

 

В миналото славен пианист беше,

хората в операта редовно сбираше.

През клавишите той летеше,

подвизи и похвали събираше.

 

Тежки времена настанаха,

дните на слава пропаднаха.

 

Музиката в него утихна,

болка у сърцето си таи.

Волята му за живот бързо стихна,

жаждата за нежност иска да утаи.

 

Непознат човек го открива,

сърцето му направо се срива.

 

Не идва човека от някое бунгало,

копнеж да помогне у него се ражда.

Лъскавото сако превръща в наметало,

студеното тяло на бездомника обгражда.

 

Пианистът се събужда от сън дълбок,

съзира странника любезен.

Добро срещна в този свят жесток,

искаше на непознатия да се окаже полезен.

 

В ръка му той парче плат остави,

един въпрос за пред публиката постави.

Светлина огря земята,

за миг всичко побеля.

Изясни се картината,

бездомника – изчезна.

Прибра се добросърдечния полека,

вървейки по каменната пътека.

Обаче погледа му нещо го прихвана,

чувство на щастие го обхвана.

В малката къща до бистрото,

се усещаше силно доброто.

На масата седеше бездомника,

до него грееше бъдника.

 

С две деца си говореше,

вечерята богата с тях споделяше.

 

Гледайки тази картина на щастие,

нещо в джобовете си откри странника.

 

 

Парчето бял плат от бездомника уедини

с дупката на стария си панталон си съедини.

 

Осъзнал инцидент в миналото си за тази дупка,

с този плат от панталона си ще зашие кръпка.

 

Този знак от съдбата е не какво да е,

това не кой, а неговият баща ще да е.

 

Историята за рицаря с дупки по доспехите…

… историята за мъжа с кръпки по дрехите!