преди да седна и да те напиша
много време оглеждах светлината
и се оглеждах в нея за да видя
многото други обезобразени лица
някои въпреки всичко се усмихваха
като децата от малките хора родени
за да станат големи птици които
понякога летят под земята която
като пишеща машина се отваря
и като пшеница се ръси преди да
се затвори и пак е функция
намалява и расте и се спуска
и никога не можеш да разбереш
и никога не смееш да питаш
онзи звук който непременно няма
нито да ти отговори нито да пита
от къде си чувал за него точно ти
точно ти от къде знаеш ти за...?

мирише тук на стара къща
мирише и не е това проблема
просто думите са на изчерпване
обитавани половин хилядолетие от възрастни хора
забравили своите бръсначи до машината
с която те пиша едновременно спазвам
традицията и вече зная мястото на всяка става
на изкуствената ни машина с която всеки ден
се бръсна и всеки ден костите растат по-бързо
след всяко бръснене си още по-любима
и още по-наръсена
и още по заразена и скрита
в изкуствените стави
на моята пишеща машина

______________________________
на В.Д.