Цял ден в огледалото поглеждаш

ту във профил, ту пък във анфас.

Препрочиташ стиха ми последен

и се чудиш: „Този май съм аз“.

Питаш ме -  мълча като на разпит.

Огледалото и то мълчи,

но ти сочи разни други краски

в синьото на твоите очи.

„Явно не съм аз - въздъхваш тежко. -

Някой друг герой е в този стих.

Ей без малко да направя грешка

да помисля - май че я плених.“

Цял ден в огледалото поглеждаш.

Цял ден стиха в сайта ти четеш.

Имай вяра, не губи надежда –

някой ще напише стих за теб.

Валентина Йосифова

30.09.2013г.