Чувствали ли сте се някога като затворени зад решетки, без да имате шанса да виждате дневна светлина и толкова силно да ви се иска да избягате, че решетките да са покрити с отпечатъци от вашите длани, прилепени към тях, копнеещи да ги разбият... чувствали ли сте се някога като на ръба на пропаст, която безцеремонно ви изкушава да скочите, но въпреки огромното си желание да го направите, във вас има страх - един такъв неописуем, нелогичен... сипейки се около ви на парцали и достигащ пределите на самия хоризонт без дори да е попитал на кому е нужен по същия начин, по който вие не сте си задали въпроса дали на някого му пука...