В есенни мисли
се лутаме разни,
бродим посърнали,
сърцата - празни,
светлото в душите
сякаш потъмнява,
човекът днес
все по-трудно оцелява.
А само в две зеници
светът се побира
и макар да си мислим,
че светът е голям,
когато дойде време
човек да умира,
той винаги е сам.
аza_9