Какво не ти е ясно, обич моя?
Нима във мен остана нещо скрито.
Със стихове и шепоти със теб говоря,
стълба към сърцето, с тях изплитам.

Любов ти давам с пълни шепи,
сърцето – отдавна съм ти дала.
С дъха горещ разтапям ледовете.
Душата те прегръща, нежност бяла.

Нали не искам клетви, обещания,
до гроб – не моля да ми се вричаш.
Една вселена от Любов ти давам.
Вземи я... и просто ме обичай!

val - Валентина Цвяткова