- Ще ти платя, ако ми дадеш...
Очите ми се разшириха в учудване, после в присмех и накрая по тях се изписа отвращение.
Стъпих здраво с двата си крака на земята, стиснах юмруците си до изпукване на кокалчетата и се завъртях обръщайки гръб на наглото лице, което се облизваше в очакване на отговорът ми.
Усещах забавеният му ритъм. Рискувах с един удар да го оставя на място. Главата ми превъртя хиляди ситуации до последната...
Стоях на скамейка в съда, чувайки името ми за разглеждане на дело 754.
- Виновна!
Разбира се едва ли на някой ще му хрумне, че един обикновен старец ще бъде похитител.
Виждах килиите и мизерията която лъхаше от тях. По лошо виждах душата си, като изпрана риза висяща на телен простор.
Обърнах се рязко към все още облизващото се лице и го изпепелих с очи.
Стареца направи три крачки назад, качи се на счупеният си мотор и се отправи към селото.
Обръщаше се на всяка втора секунда, хвърляйки поглед към мен.
Тичах към него без страх, без мисъл, без контрол...
Само, ако беше спрял, щях да бъда ВИНОВНА!...