Морето ме обича, знай гласа ми,
прелива настроения до синьо в мен
приижда буйно, на етажи стръмни
отдръпва се вълнисто, разпилява зной.

Прилича на богиня, майка моя
на топла къща, единствена в света
зад строгата си, тъмна маска
обич нежна разлива над нощта.

Морето ме открива, и прощава
дори когато го ранявам с ревността
прегръща ме с ръце, с нозете свой
обича ме, когато пак съм зла.

Когато невъзможна съм до тъжност,
и думи тежки изстрелвам към брега
с шепота си утешава ме, люлее
завива с пясъка си моята суета.

Не лъже ме, предпазва ме до обич,
из зад скалите си не крие своя гняв
предзалезно обгръща ме, знай гласа ми
прелива настроения до синьо в мен.