С една искра подпалих ти сърцето,
не ще да можеш вечер да заспиш,
край тих бял Дунав бродиш под небето,
в копнежен огън ден и нощ гориш!
Искра – пожар, водата я не гаси.
Не е открит целебният балсам...
Горят във него всички земни раси,
след времето на Ева и Адам!
Едничка любовта е, тази, дето
от него би могла да те спаси,
но как, но как, да кажеш на сърцето,
искрата си само да угаси!
С една любов и малко дръзновение,
аз внесох смут в душевния ти мир,
под напор на лирично вдъхновение,
в очите ти превърнах се в кумир!
8 ч., 1 Август 20013
редакция 19:20 ч., 1 октомври 2013 г.