Не те видях добре,

забулен в сенки, сякаш приближаваш

дочувах смях ли, глас ли - някой да ме спре

поисках само, за да се разкараш.

Не те познах отново,

зад мен вървеше и настръхвах от дъха

превъплътен в лика на отмъщение сурово

заравяше частиците от мен в праха.

Не се обърнах –

 намерих сили само пак да продължа

смирено сянката ти аз прегърнах

приех те, вместо на страна да те държа.

Не те видях добре,

харесвах ли те, мразех ли те или свикнах

това умът все още бори се да разбере

докато бавно със сърцето те обикнах.

Не те видях добре,

пред  погледа ми сянката ти как се сви

помислих си, че мисълта ми се съвзе

и точно в този миг, усетих как ме порази!