Нужен си ми. Много си ми нужен!
Но не като глътка въздух.
И не - като капчица вода.
Не, като топлина през зимата,
нито пък стряха във дъжда.
Трябваш ми, тъй както трябва сърп
за узрялото жито!
И гладна челяд за изпечен хляб.
Тъй както трябва пътник ожъднял
за кипналото вино
и опитен ездач за буен кон!
Ожъни ме като зряло жито!
Разчупи ме като топъл хляб!
В луд галоп препускай до насита!
Морен ме изпий до дъно чак...
И когато се наситиш - отдъхни си.
Аз ще бъда топъл речен бряг.
Бистър вир в нозете ще бълбука
и ще връща времето назад.
До новото начало.
И пак ще си ми много нужен...