Изправена като истукан на палци,
без туфки на ноктите едвам стоя,
изцедена като парцал през валци
римите на поетична лирика творя!...

То са нежнострунни омайни трели,
любовни вълни на талази прииждат,
морето пак се пени на бели дантели,
влюбени сърца в килия се зазиждат!

И гражданската съвест отвътре чопли
ровичка из политическата ни клоака -
и какво като пиша за плебейски вопли,
робът следващо прераждане ще чака...

Керванът си върви така полека, лека,
кучетата и кучките се давят, джавкат,
а онези там от къща бяла та до Мека
наргилета, лулите и пурите си пафкат!...