Обичал ли си някога невиждани очи,
от пламъка им палил ли си се...
попивал ли си с нежност
невидими сълзи,
туптял ли си със пулса
на нечувано сърце,
мълчал ли си от горест
сгушен в скута непознат,
преплитал ли си с мисъл
пръсти на желаните ръце,
отричал ли си себе си 
в прекършена мечта
и вярвал на слова недоизказани,
докосвал ли си парещи уста
през сто прегради стъклени.
Дали това е само сън, съдба
и нямо разменени думи...