Сбогом, моя \"ин витро\" любов!
Кожените ни епруветки си размениха местата -
мен ме залива чувствен потоп,
а ти си витаеш из небесата.
Вместо аз, ти си пося в мен семената
и ме обрече на мъчително инкубиране,
но какво да се прави, такива са времената,
сред поле минирано да експериментираме.
Твоят дъх е затворен в тишината на яйцеклетката
и очаква нова проекция.
Аз пък, в родилното,
сам на кушетката се питам:
\" За какво ли ме бе
тази емоционална ерекция!?\".
Сбогом, моя \"ин витро\" любов!
Ти мен успешно забремени,
но за раждане, явно, не съм още готов,
затова - по живо, по здраво си замини!