Око бях хвърлил на нашата мила кметица.
След нея обожатели бол- цяла върволица.
Изпълнява си длъжността както по добава
и въпроси от естество различно разрешава.

Асфалтира шосето за една седмица има няма
и построи на мегдана чешма много голяма.
За мъжете също помисли и бригада викна
и кръчма в селото на два етажа ни вдигна.

Видя ли я надувам кавала до последната дупка
и усещам как сърцето ми от радост почва да тупка.
Стремя се аз по някакъв начин тя да ме забележи
че ми писна да я задяват разни селски келеши.

Тя е работлива жена много хубава и харна.
Само се чудя- \"Къде да я приклещя и барна?\"
Веднъж както си бях извадил кавала да го лъсна
кметицата без да ме види и право в него се блъсна.

Хвана го с ръката да усети от какво е изработен.
Явно го хареса и ми каза че изглежда  страхотен.
Обърна се и направи в ханша една лека чупка
и поиска да чуе как свири на деветата дупка.

Това не беше трудно за моята музикална особа.
Разкрачих се и пъхнах едната си ръка в джоба.
Ддадох и съгласието си да и посвиря без да чака ред,
а тя ми обеща че ще ме назначи за заместник кмет.