Може би е малко без глаголно
времето навън. Дъждът вали.
Може би в Душите е минорно
и светът сивее - може би.
Иска ни се мъничко да сгреем
своите премръзнали тела.
Вместо да говориме, немеем,
страх ни е дори от Любовта.
Има нещо чисто и прекрасно
даже в този мрачен мизансцен.
Да, ще дойде зима, но е ясно -
тя ще си замине някой ден.
Някой ден страхът ще си отиде,
Слънцето ще грее - благодат!
И тогава всеки сам ще види
смисъла на този хубав свят.
02.10.2013 г. ЕЛИА
София