Тече тиха инстументална музика, която предразполага към мечтателност! Залата – приятна и уютна! Водещите – енергтични и талантливи! Участниците (по азбучен ред – за да има ред), развълнувани – четат стиховете си!! Млади, усмихнати, дружелюбни! Държат микрофона с треперещи от вълнение ръце, разлистват страниците на стихосбирките, четат стиховете си – споделят с нас Душите си. Разнасен из залата полъх от нежност,  от страст и нетърпеливо желание. Трепти въздуха от доброта и споделено щастие! Витае опиума на Любовта – към поезията, към младостта, към дързостта на творците да «излеят» в страфи и рими обичта си. Радостно е да  усетиш със сърцето си, пламъка в сърцето на поетите.

     - А сега пред нас ще застане една Жена, която идва от далаче, зад океана, за да бъде гост, на нашата поетична вечер. Чух името и не повярвах, че това може да бъде Краси Стойнова! Излезе – нежна и крехка жена, с одухотворено лице и с гренали от радост очи. В ръцете си държеше две обемисти стихосбирки. Прочете няколко стихотворения! Слушах я в захлас. Чудесни творби. Невероятна поетеса. Слезе от подеума и тръгна към мястото си! Пресрещнах я на пътеката. Препречих пътя й! Тя се зачуди! Погледнаха ме две открити очи, пълни с изненада! Очи – питащи! А, аз, от вълнение не знаех какво да правя.

      - Краси, Краси! Аз съм Славея! – едва успях да изрека аз и се намерих в една гореща и нежна приятелска прегръдка. Тя самата ми беше измислила това чудесно име. Радвах се! Много! На кратката ни среща – ненадейна и изненадваща и за двете.

   - Хей, Славейо? Ти ли си това? Колко се радвам, знаеш ли?  Ето, това е за тебе – и с такава скорост мушна в ръцете ми двете стихосбирки, че нямаше време дори и да отреагирам. Подарявам ти ги!

    Стана ми много топло и радостно на Душата. Седнахме на местата си. Аз притиснах подаръка до сърцето си – толкова скъп подарък не бях получавала до сега. Държах стихосбирките, силно притискайки ги, като че ли някой ще ми ги отнеме, и усещах пулса на приятелското сърце – до своето. Бях готова да се разплача от умиление! Когато ми е много трудно, за нищо на света не мога да пророня и сълза, но, когато ми е хубаво на Душата – понякога не мога да се въздържа.

Едва преглътнах сълзите си – от радост. Прибрах се с толкова хубаво и топло чувство. Нищо, че съм непозната в поетичните среди - останах с  препълнено, с топли чувства сърце, от една прекрасна вечер!

02.10.2013

София