Събира ни тъгата,
разделят ни лъжите,
но рано или късно,
ще си върнем душите.
Колко струват парите,
щом човек е празен,
нижат ни се дните,
гневът им е заразен.
Наблюдавам ги и зная,
за някои е начало,
а за други краят,
пред старото махало.
Всички искат в рая,
на портата - опашка,
за другите нехаят,
давят мъки с чашка.
От сив към черен,
от красив в модерен,
а може би повреден,
е този нов человек.
Такъв е този двадесет и първи век.