Дали на юг птиците са по-щастливи?
Или гнездата им тук, пълни със сняг,
са богати с очакването?
Бъдещето се топи по-бързо и целувките с хоризонта.
Само сламките в очите са спасение
през зимата на самотата.
Защо тогава ги изпращаме,
а плачат само дървесата?
Не е извинение
вечното лицемерие на сезоните.
Там, където свършва маковото поле,
вместо стъпки по спомените,
капки кръв да има резонно е.
Огорчена поглежда тривиалността
и ми маха сантиментално,
на езика песъчинка една нарушава му целостта
и ме жертва сакрално.
Магнетичната ми материя е пъклена провокация,
за тези, които се опитват да прескочат
сянка от птица забравила си локацията.