Любима моя,

скъпа моя,

в нежелана разлъка,

в тягостна мъка

ден един остава,

да се върнеш,

да ме прегърнеш.

Но! И той,

в мечти порой,

като вечност продължава,

копнеж  не престава

и душа се надява.

До днес дни броях.

От тях се боях,

че край нямат,

че тягост имат.

Сега часовника гледам.

Часове пресмятам.

Сърце притискам.

Теб, теб чакам,

че без теб

и под лъчите на Феб

радост,

щастие,

няма за мен.

Ти си моето щастие.

Ти си моята радост

за младост и старост.

С теб съм щастлив

и ще бъда докато съм жив.

1995г.