Любима моя,
скъпа моя,
в нежелана разлъка,
в тягостна мъка
ден един остава,
да се върнеш,
да ме прегърнеш.
Но! И той,
в мечти порой,
като вечност продължава,
копнеж не престава
и душа се надява.
До днес дни броях.
От тях се боях,
че край нямат,
че тягост имат.
Сега часовника гледам.
Часове пресмятам.
Сърце притискам.
Теб, теб чакам,
че без теб
и под лъчите на Феб
радост,
щастие,
няма за мен.
Ти си моето щастие.
Ти си моята радост
за младост и старост.
С теб съм щастлив
и ще бъда докато съм жив.
1995г.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me