Останахме след него -

аз и лятото.

Не циганското, дето му

приляга.

И бързо ще си тръгне -

жълт листец,

от вятъра току отронен.

И ще си иде бързо,

след сезоните.

А булевардът ще е

стръмна урва.

Останахме след него -

аз и птиците.

Не врани черни,

дето го убиват...

И бързо ще му изтънеят

жиците.

След лятото и птиците,

след нея.