Защо пак ме предаде , Любов?
Отново ме сгоди за вятъра.
Не усети ли копнежния ми зов -
обич искам, не женихи вятърни.
Не чу ли, че искам оазис,
където морна вода да отпия.
Защо ме засипа със пясък -
от болката - къде да се скрия?
Не се ли умори да ме нищиш,
да оголваш до кокал Душата?
В жажда горя да ме пречистиш,
а ти - ме предаваш на вятъра.
Но не нежния пролетен вятър,
дето сърцето ми разлиства,
а на студения, зъл и безжалостен,
да ме пронизва от студ и разнищва...

val - Валентина Цвяткова