Колко пролети с теб преживяхме,
колко зими и колко лета...
Беше трудно, на две си деляхме
залък сух и надежда една -

някой ден да си имаме всичко,
стряха наша си, дом и деца.
Колко пъти играхме на жмичка
със проклетата хитра съдба...

Всяка трудност посрещахме двама,
аз и ти, ти и аз, все така...
Знам, не може в живота без драма,
но вървяхме ръка за ръка.

Днес, когато назад се обърна,
всеки спомен е камък, белее.
Сто живота да имам, ще върна
всичко свое, да бъда пак с тебе.