Този шепот на пукащи
съчки в огнището
случва уютно с вкус на огън.
Навън ръмящ есенен дъжд,
шепти на ръба на тишината.
Гонят се думи боси-
дъждостишия и огнеслучвания,
на огнището в стиха се крият.
А аз ли? Аз притихвам прималял,
лудости сбъдвам в полутон.
Болящ и обичащ шепна
на утихналата сълзичка
приказка за обичане,
това последното,
след което свършва света...
© Ванко Николов (Starkmaster®vn)