Няма студ полярен в мен,
след всяка нощ се ражда ден.
Тъгата често идва ненадейно.
Но мирно се отдавам
кога съм в неин плен.
На емоциите си решетки
не слагам, щастие, обич
но и бури (с) в мен.
Не времето, а сърцето
заличава, що грешки
и болки са към мен.
От студ сърцето ми
не се сковава, родено е
да го заличава.
Душата ми тъй лесно
пред всеки не застава,
само пред този, който
ще я види. Но и дявола
ще обикна, каже ли,
че обичта е, измислица.