Заспиваш.
А сънуваш минало -
как се е вплело
в къдрите на лято.
Сънуваш своето море,
а вятър лудо
брули мислите -
листа отронени
от немите дървета.
Оголяха клоните.
Сънуваш спомени.
И грейналото слънце
над тополите,
които ти помахваха.
За сбогом.
А мислите -
не са различни -
за обич, нежност,
и едно море,
което се отдръпва.
Надълбоко.
И вятърът свирепо
брули
сетивата ти -
с усещане, че е студено.
Сънуваш.
Нашето небе,
с хвърчилото
от детството останало.
Заспивай.
И сънят е спомен.
А топлото ни лято
е очакване.
След зимата
на късните ти спомени.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me