Заспиваш. 

А сънуваш минало -

как се е вплело 

в къдрите на лято.

Сънуваш своето море,

а вятър лудо

брули мислите -

листа отронени 

от немите дървета.

Оголяха клоните.

Сънуваш спомени.

И грейналото слънце

над тополите,

които ти помахваха.

За сбогом.

А мислите - 

не са различни -

за обич, нежност,

и  едно море,

което се отдръпва.

Надълбоко.

И вятърът свирепо 

брули 

сетивата ти -

с усещане, че е студено.

Сънуваш.

Нашето небе,

с хвърчилото 

от детството останало.

Заспивай. 

И сънят е спомен.

А топлото ни лято 

е очакване.

След зимата

на късните ти спомени.