И тази нощ си легнах късно. Това напоследък ми се случва доста често. Остарявам...
Тъкмо се бях унесла, когато ме стресна телефонът. Звънеше като на пожар! Отворих очи и замаяна тръгнах към хола. Кой ли е?
Вдигнах слушалката с разтуптяно сърце- нощните обаждания винаги ми действат зле, очаквам само лоши новини.
- Ало...?
- Събудих ли те? Надявах се, че още си будна...
- Ти не можеш ли да ми позвъниш в по- нормално време? Мълчиш с години и току изникнеш в ефира като лош сън!
Беше един мой стар приятел от студентските години, който напусна и се запиля някъде на запад- невъзвращенец, както ги наричаха тогава бежанците. Но след събитията през 1989г. се беше завърнал и се беше устроил в България. Даже завърза връзки с някои от новоизлюпените кандидат-политици и бизнесмени. Виждахме се от време на време на по чашка, припомняхме си случки от онова време, но всеки следваше своя си път и не се интересуваше от работата, с която се занимава другият. И той и аз живеехме като самотници и не допускахме външен човек да ни се бърка.
Не бяхме се чували от почти две години, но винаги когато се чуехме, познавахме кой е и в какво настроение или състояние е в момента.
- Мълчиш!... Какво си сгафил?... Къде си!- казах раздразнена и като не чух ответ се ядосах- Или казвай каквото ще казваш, или затварям и изключвам телефона!
- Тук съм, пред къщата ти... Ще ме пуснеш ли да вляза?
- Ама, че нахал... Чакай да се облека!- треснах слушалката и влязох в бянята.
След около половин час отидох да отворя. Той
стърчеше на тротоара и пушеше.
Отидох да отключа градинската врата и застанах по средата, препречвайки му пътя.
- Първо искам да знам дали си пил!
- Да, но не съм достатъчно пиян - ухили се той.
- Разбира се, щом си успял да стигнеш до тук...
Къде си паркирал?
- Дойдох с такси.
- Хайде, влизай!
Заключих отново и тръгнах към къщи, а той ме последва пушейки.
- Хвърли тази цигара! У дома не се пуши!
Влязохме и чак сега го огледах. Видът му беше направо плачевен. Ризата му раздърпана и окървавена, вратовръзката извъртяна чак до рамото, изпоцапан панталон, а по лицето и ръцете - синини и отоци.
- С кого си се бил?
- Не поставяш правлно въпроса...
- Били ли са те!? Кой?
- Едни приятелчета. Може ли първо да седна и да ми дадеш нещо за пиене, пък после...
- Не! Първо иди в банята, свали си дрехите и си вземи един студен душ, докато ти сваря силно кафе! После ела да поговорим- казах аз и го оставих, за да приготвя кафето.
Той послушно се отправи към банята, залитайки.
- Внимавай да не се подхлъзнеш! Над мивката има аптечка, оправи си малко физиономията, че ми причернява от видът ти!
Бях раздразнена не толкова от това, че ме събуди по никое време, а от това, че толкова време не ми се е обаждал, а сега пристига тук пребит и очаква да бъде изслушан и подслонен!
След малко той влезе и седна срещу мен, взе си чашата с кафето и го изпи на екс, като направи гримаса, сякаш е изпил злъчката си.
- Много ти е горчиво кафето!
- Като живота.
- Е, ти поне не можеш да се оплачеш от него.
- А ти? Ти от какво се оплакваш? Нали се измеша с търгашите и пишман- политиците и се радваш на успехите си в това псевдо-демократично време?!
- Май не ти харесва много това време, а?
- Я не го извъртай, а ми кажи за какво ме събуди в три след полунощ! Не вярвам, че те интересува мнението ми за демокрацията.
- Ха-ха - засмя се той - Демокрацията е един прекрасен идеал, ако можеше да се осъществи на родна почва, но не става! Хората тук са свободни да приказват каквото си щат, да избират своите управляваши, да, но кандидатурите на бъдещите управленци се издигат от партийните машини! А за да се задейсват пък те, са им нужни много пари и някой трябва да им ги даде! А този някой - независимо дали е отделен индивид или финансова групировка, давайки парите, очаква в отплата внимание, грижа, позиции и облаги от инвестицията си!
Седях, отпивах от кафето си и го гледах в очите, почувствала някаква нотка на отчаяние в гласът му.
- Чудесно! Благодаря ти, че ми изясни какво представлява прехвалената ви демокрация! А сега би ли ми пояснил, ти какво общо имаш с нея и как се оказа в такъв плачевен вид пред вратата ми?
- Може ли още едно кафе, но не такъв убиец като предишното?
Налях му от каничката и побутнах към него захарницата.
- Нали знаеш, че съм адвокат на свободна практика?
Кимнах и замълчах в очакване да продължи.
- Както знаеш, още няма чист начин да спечелиш много пари. И аз реших да ги спечеля като поемам делата на богаташи.
Замълча и по навик извади цигара, но се усети, че тук не се пуши, погледна ме виновно и я прибра в кутията. Аз мълчаливо отпих от кафето си и го чаках да продължи.
- Може някой добре изглеждащ и добродушен богаташ, любезен в обноските си и приятен на вид да си мисли, че ръцете му са чистички, но някъде по веригата надолу под него, подчинените му са притискали някой нещастник до стената, отнели са му малкия почтен бизнес - единствената му прехрана и той е трябвало да им го поднесе на тепсия за дребни пари или да изчезне от света. Или пък честни трудещи се хора са уволнени, защото предприятието е фалирало и са се наредили на трудовата борса, защото подставени лица са купили предприятието за него. Или изкуствено са се сваляли цени на акции, а упълномощени трети лица са купували на килограм пак за него. За него са се грижили и добре платени адвокати, така че той никога да не попадне в полезрението на закона. Но дори и да попадне по някаква непрадвидена случайност, за него са се погрижвали да не бъде изобщо съден благодарните съдии! Ето така, той минава, а и се чувства чистичък и порядъчен богаташ, който може да си позволи да бъде благотворителен, като подхвърля от време на време милостиня за някой детски или старчески дом- каза отвратен и се изправи- Искам да изляза и да изпуша една цигара, а после ще продължим.
Станах, пуснах климатика и му подадох пепелник:
- Хайде, продължавай, че скоро ще съмне!
- Благодаря ти!- каза с крива усмивка и запали, поемайки цигарения дим настървено, после се обърна към мен:
- Аз може да не съм най- почтения човек на земята, но от сблъсъкът ми с тези хора съм потресен! Това не са хора, а някакви зли изчадия, извънземни без никаква прилика с Човеците! Не мога повече да им служа, отвратен съм както от тях, така и от себе си!
- Но защо ти трябваха много пари? Какво смяташе да правиш с тях, че започна да се занимаваш с делата им?
- Исках отново да емигрирам, но тъй като всичките си спестявания отпреди, раздадох на бедните си роднини, нямах достатъчно средства, с които да започна отново в чужбина нормален живот, затова. А сега нито мога да остана тук, нито мога да замина...
- Е, с малко пари пак можеш да заминеш, а там ще се оправиш някак.
- Нямам дори и малко! За да не ме убият и захвърлят някъде, дадох пълномощно да се разпореждат с парите и имота ми, след като много настойчиво ме \"помолиха\" за това.
Това е...
- Как мислиш, животът ли е виновен за онова, което ни се случва или съдбата?- попитах аз.
- Какво значи съдба? Всичко допира до индивида. Всеки сам си прави съдбата, аз- също! Живеех с илюзията за старата и за съжаление,отминала през дългото ми отсъствие, почтеност на българина. Днес от безпътица, от глад и мизерия, той се е овълчил, какво говоря, станал е по- кръвожаден и от вълк!... Ще ми помогнеш ли с известна сума да се махна оттук?- погледна ме с надежда той.
- Ела да ти покажа стаята! Наспи се, а после ще решим кога, къде и как ще заминеш.
aza_9